|
|
|
|
|
Дезинфекция – ефектът на O3 върху бактерията
Озонотерапията се използва, за да опише процедурите, които прилагат озонов газ (триатомен кислороден модул, O3). Ефектът на озона при унищожаването на микроби и дезинфекцирането е научно доказан. Какъв е ефектът на озона от научна гледна точка?
Озонът (O3) е естествена част от въздуха, но не се среща в същата концентрация като кислорода (O2), който съставлява 21% от обема на въздуха. Литературата е установила, че бактериалният ефект на озона е 1.5 – 4.9 ppm. Емпирично определеното време за елиминирането на бактериални колонии е само 6 до 24 секунди, т.e. значително по-ниско от MAC (максимално допустимата концентрация) лимита. Prozone произвежда 140 ppm/2 литра.
|
|
Ефект на озона върху бактерия
Молекулата на озона е с положителен и отрицателен заряд. От друга страна, бактерията е винаги с отрицателен заряд. Положителният полюс на O3 се насочва към клетъчната стена на бактерията, което означава, че протеиновата структура на клетъчните стени "се спуква".
Човешките клетки могат да променят потенциала на мембраната си. В случая, те са в състояние да запълнят клетъчната мембрана с холестерол при вторично деление и следователно неутрализират химичната реакция. Човешките клетки имат структурирана цитоплазма или слоеве т.e. допълнително ниво на защита срещу химична реакция. Озоновите генератори, които работят съгласно принципа “безшумно разреждане” (напр. Prozone) са с троен ефект:
|
|
Повърхност на биофилм
Обширна инфилтрация на бактерията, микроциркулацията и локалната имунна защита
Много обширен дренаж на лимфа, нервно снабдяване, локална имунна защита
|
Ефект на озона върху твърди тъкани (напр. зъби)
|
Екстензивното унищожаване на бактерии, вируси и дрожди с озон е затруднено от дифузни бариери. Механично-химичната препарация на твърда тъкан (напр. при случай на кариеси) дава чувството за сигурност, че озоновият газ достига микробите и гарантира, че те ще бъдат елиминирани. Приложението на озон без препарация е успешно, само ако газът достигне бактерията, т.e. в случай на повърхностни кариеси върху гладка повърхност, достъпни фисури и други.
|
|
|
Ефект на озона върху меки тъкани
|
Озонът прониква през мукозната мембрана в субепителната тъкан и атакува микробите за няколко секунди. Докато кислородният атом, освободен в резултат от разпада на озона се свързва с протеините в бактериалните клетъчни мембрани, другата част от молекулярния кислород остава. Молекулярният кислород (O2) се използва от клетките.
|
|
|
|
|
