Имплантатно протезиране. Мекотъканен мениджмънт посредством провизорни корони. Отпечатъчни техники

В голяма степен в успешната имплантология има участие и пациентът

Д-р Недевски, как се роди идеята за този курс, каква е целта му?

Идеята се роди спонтанно. Преди години започнах да се интересувам от дентална фотография. Исках да заснемам развитието на случаите, да проследявам лечебните резултати, да имам фотографска документация. Впоследствие се установи, че тази документация няма смисъл от гледна точка на правната система, защото снимките не се приемат като доказателствен материал. Това не намали интереса ми към снимане на ежедневната работа. В един момент се оказа, че имам множество документирани случаи. Във времето започнах да ги проследявам фотографски, да коментирам с колеги стоматолози и зъботехници наблюдаваните проблеми и успехи. Фотографските ми умения и задълбочената ми работа с пациентите като стоматолог дадоха възможност да заснема различни етапи от клиничната работа, с което да демонстрирам различни техники и лечебни резултати.

С фирма „Консумфарм“ и имплантите на италианския производител „Биотек“ работим от 2007 г. Това беше динамично време, появяваха се асоциации, стартираха курсовете по имплантология и т.н. По специалност съм протезист. Като специализант на академик Николай Попов съм посветен във веруюто, че който имплантира, той и протезира. Нуждата от правилно позициониране на имплантите, необходимият костен и мекотъканен мениджмънт и предвидим протетичен резултат, постепенно ме отведе към имплантологичната хирургия. Рентгенологичното и фотографското заснемане на работата ми даваше възможност да оценявам собствените си резултати и чрез критичен анализ да усъвършенствам уменията си. Вносителите и производителите на имплантите Biotec създадоха условие за контакт с италианските колеги, които са участвали в създаването на тези импланти, започнахме да правим обмен. Асистирахме им на операции в България и в клиниките им в Италия. В един момент придобих смелост, придобих техния стил на работа, което бе положително в моето професионално израстване. Стигна се до там, че през 2014 г. фирма „Консумфарм”, фирма "Биотек" и университетът в Генуа осъществиха възможността за участие на български лекари по дентална медицина в магистърска програма по имплантология, в която взех участие. Финалният изпит завърши с представяне на собствени клинични случаи. Там се роди и идеята да представя много от документираните етапи от работния процес пред колеги. Да подготвя една лекция, в която да споделя своя опит в един теоретико-практически курс по орална имплантология.

И това е днешният курс?

Да. Същността му е - какво е важно да се знае при имплантирането, кои са основните препъни камъни, кои действия могат да създадат проблеми както от хирургични, така и от протетични аспекти на имплантологията. Търговците обикновено четат лекции за това как се поставя имплантът, от там нататък настъпва гъстата мъгла – как се проектира лечението, как менажираме меките тъкани, как вземаме точни отпечатъци, какво да изискваме от лабораторията, как се завършва случаят - тази материя много рядко се чете.

Когато „Консумфарм“ и „ВЕ и ХА България“ ме поканиха да бъда лектор на организирания от двете фирми теоретико-практически курс с фокус върху критичните моменти при имплантологичното лечение, аз се съгласих. Целта на курса беше да се обърне внимание на колегите на подготовката на пациента, поставяне на имплантите, проследяване на оздравителния процес, създаване на временни конструкции, които в моята практика са задължителни. Аз не завършвам имплантологичен случай, без да съм го тествал през временна конструкция. Това дава много възможности за прецизиране на постоянните конструкции.

Сега реализираме такъв курс за първи път. На разположение е цялата необходима техника от W&H - световен лидер в производството на хирургични мотори за имплантология и орална хирургия, както и имплантологичната система на „Биотек“, на която съм се доверил отдавна.

Вашата преценка – как посрещнаха курсистите споделения ви опит?

Добре. Но не малка част от колегите не са готови да възприемат необходимостта от използване на временни конструкции. Има много зъболекари, които не я ползват с оправданието, че пациентът бърза, няма средства, няма да си продължи лечението и пр. В нашето динамично съвремие трябва да осигурим предвидимост и комфорт на нашите пациенти през целия период на лечението.

Имплантологията вече рутинна дейност ли е в България?

Да, вече може да се каже, че е рутинна. Вървим малко по-бавно в развитието си от други европейски страни. Те са доста по-напред в образователната програма за пациента. Липсата на хигиенисти в българските кабинети ощетява пациентите с по-малко време за обучение и контрол на поддръжката и почистване на имплантните и зъбните възстановявания. Проблем е, че много колеги искат да работят имплантология, а всъщност нямат необходимата квалификация и апаратура, а това води до много сериозни последствия. Нямаме система, която нормативно да регулира изискванията за добра имплантологична практика. Наличието на подходяща апаратура и инстументариум е точно толкова важна, както и доброто обучение и необходимото познание. Например, имплантологичният юнит на W&H, който може да бъде надграден с Osstell модул, осигуряващ на по-неопитните колеги своеобразна увереност, измервайки стабилността на импланта при поставянето му и преди поставяне на протетичната конструкция. В бъдеще все повече новозавършили зъболекари с минимален клиничен опит ще се опитват да предлагат имплантологично лечение. Проблемът до голяма степен се засилва и от някои търговски фирми. В желанието си да продават повече бройки импланти, а този натиск идва отвън – от самите производители, на поредица от курсове те едва ли не ни казват: „Слагайте импланти, лесно е!“, без да осигуряват необходимото обучение. Броим колко импланта сме поставили, но не казваме колко са паднали за период от 5 години, което е от значение.

Кой контролира този процес?

Бих упрекнал съсловните организации. Излиза така, че е важно да платим членския си внос до определена дата, ако не го направим, ни глобяват двойно, а никой не се интересува защо се получават тези лоши практики и къде се коренят. Имплантологията едва сега се превръща в университетска дисциплина, което предполага, че студентите ще излизат от учебните заведения с по-комплексни познания в тази специалност.

Кои заболявания следват от поставянето на имплантите?

Най-глобалното заболяване, което в следващите 10 години ще бъде абсолютен фактор в световен план, е периимплантитът. Както съществува пародонтит, от който падат зъбите, така нарастването на бройките поставени импланти ще доведе до все повече проблеми с периимплантита, от който ще падат импланти. Те падат вече. Отново профилактиката излиза на преден ред - на титана нищо не му се случва, но на костта? В следващите години ще губим 30% от времето в практиките си за третиране на периимплантитите.

Образовани ли са българските пациенти в тази насока?

През „БГ мама“... Ако случайно решим да предложим импланти на даден пациент, първото място, от което най-често той се информира, е „БГ мама“. Там има множество негативни и емоционално преразказани истории, некомпетентни мнения. Никой, изживял успешно лечение, не сяда да пише впечатленията си в подобни сайтове. Никой не обяснява, че 50% от вината за евентуален неуспех на имплантологичното лечение е на пациента. Много често пациентите приемат лечение, привлечени от атрактивна цена и обаятелния образ на клинициста, без да са се запознали задълбочено с лечебния план и други алтернативни предложения. В много случаи, за жалост, пациентите пренебрегват указанията на клиницистите, което води до постоперативни неуспехи. Трябва да се работи за образоваността на пациента и за начина му на подбор на успешна медицинска манипулация.

Да, и имплантните системи вече са много...

Така е. Има много имплантни системи на нашия пазар, но много от фирмите не могат да осигуряват реални складови наличности. Липсата на разнообразие от детайли затруднява работата, разтегля сроковете за изпълнение. „Консумфарм“ са едни от малкото фирми, които поддържат добра складова наличност, и може да се разчита на компетентна помощ относно избора на детайли от техния търговски представител. Основен проблем на всички вносители на импланти е складът. Това са много малки детайли с относително висока себестойност, които понякога престояват с години на стелажа и не се търсят от клиентите.

В кой момент един зъболекар, който иска да практикува имплантология, учи, усъвършенства се, става професионален имплантолог?

Не зная дали има истински професионален имплантолог в България, който да се препитава само от клинична имплантология. Според мен не повече от 30-40 колеги у нас работят сериозно имплантология. Когато човек сложи близо 1000 импланта, той вече може да предвижда затрудненията, да предусеща скрити проблеми, и какво трябва да очаква от ответната реакция на конкретния организъм. Винаги има изненади, но е необходимо да сме наясно - имплантологията е една от най-предвидимите медицински дейности. Успех от над 90% не може да се наблюдава при много от инвазивните медицински специалности. Ще подчертая отново - в голяма степен в успешната имплантология има участие и пациентът. Успехът е разделен на две, защото ние можем да дадем всичко от себе си и да направим правилно лечение, но, ако пациентът е немарлив и не пази конструкциите, които е получил, те няма да работят дълго. Редица пациенти не оценяват огромния и дълъг труд, който сме положили, свикват с това, че имат едно нормално работещо съзъбие и ни посещават, едва когато се появи нов проблем. Нашето мислене като имплантолози трябва да е постоянно в посока да се самоусъвършенстваме, да образоваме пациентите си, да им вменяваме какво трябва да съблюдават, за да имат дългосрочен лечебен резултат.