Важна е връзката между пародонталното и периимплантното здраве

Първа публикация в Implants 4/2018

за повече информация: Franziska.Huber@wh.com (Научен маркетинг)

EuroPerio9 се проведе в Амстердам от 20 до 23 юни и беше най-големият конгрес към днешна дата с повече от 10 000 присъстващи. Имаше голям интерес към причините и успешното управление на пародонтита и периимплантита. Две нови класификации дават отговори на етиологията. Научно обосновани и ориентирани към практиката презентации показват как да се предотврати и, ако е необходимо, да се лекуват тези възпалителни заболявания.

Трима от четирима швейцарски пациенти посочват, че превенцията е основната причина за посещението им при дентален лекар.[1] Те искат да се уверят, че зъбите им остават в добро състояние и имат за цел да поддържат преди това възстановени зъби или импланти колкото е възможно по-дълго. Въпреки това, не всички пациенти са наясно с факта, че денталното здраве зависи и от цялостните пародонтални или периимплантни тъкани.

На EuroPerio9 известни експерти представиха две нови класификации като основа за всички превантивни и терапевтични мерки. Те са разработени по време на уъркшопа, проведен от Американската академия по пародонтология (AAP) и Европейската федерация по пародонтология (EFP) през ноември 2017 г. Според класификацията има само една форма на пародонтит, според която лечението се класифицира в четири етапа, в зависимост от неговата тежест и сложност.[2] Както беше обяснено подробно в Амстердам, настоящите резултати от изследванията показват, че това, което преди е било считано за агресивен пародонтит не може да се разграничи по микробиологични или имунологични критерии от хроничния. Според новата диагностична система, заболяването се класифицира като хронично, което означава, че последващата терапия е необходима през остатъка от живота на пациента.

Пародонталната терапия до голяма степен остава непроменена

Всеки дентален преглед се основава на подробна медицинска история, съчетана с целенасочена диагностика, съдържаща колкото е възможно повече подробности. Лекарят по дентална медицина регистрира системните рискови фактори като диабет или тютюнопушене и идентифицира всяка потенциална склонност към възпаление.[3] Твърдите и меките тъкани се изследват, периодонталните джобове се измерват със сонда в скрининг тест съгласно PSR (Пародонтален скрининг и запис). В случай на необичайни данни се установява пародонтален статус и се започва терапия, когато е необходимо. Това лечение започва с професионален мениджмънт на биофилма, като се използват например ротационни гумички и четки (Фиг. 1), както и подробни инструкции за орална хигиена. Звуковите или ултразвуковите системи остават ефективна алтернатива или допълнение към ръчните инструменти за субгингивално отстраняване на зъбен камък и управление на биофилма (представяне от проф. Д-р Улрих Шлагенхауф; Фиг. 2). Допълнителната употреба на фотодинамична терапия, въздушното полиране или локалните и системни антибиотици не са адекватно документирани (проф. Д-р Сема Хаки).[4] Според д-р Серджио Биззаро подобрената диагностика на биомаркерите може да доведе до увеличаване на персонализираната терапия на пациентите в бъдеще.

Добра индивидуална хигиена в устната кухина и професионален мениджмънт на биофилма
Фигура 1: Добра индивидуална хигиена в устната кухина и професионален мениджмънт на биофилма. Например с гумички и четки, което спомага за поддържането на пародонталното и периимплантно здраве.
Въздушният скалер ефективно изпълнява първоначалното почистване
Фигура 2: Въздушният скалер ефективно изпълнява почистването като част от първоначалната пародонтална терапия.

Профилактика при възпаления

Ключовото твърдение на първата класификация за периимплантни възпаления е, че пародонтита, мукозита и периимплантита са резултат от биофилм.[5] Трябва обаче да се признае, че терапията не винаги е успешна.[6] Тези възпалителни заболявания трябва да бъдат предотвратени още преди да се появят като се поддържа добра орална хигиена и професионално управление на биофилма.[7-9] Практическо произволно проучване установи, че повечето пациенти поддържат своето периимплантно здраве като посещават денталния си лекар от два до четири пъти годишно за последващо лечение, независимо от използваните механични средства за третиране.[10] Рискът от периимплантно възпаление е значително по-висок при пациенти с пародонтит.[11] Същото важи и за пациенти, които са получили първоначално лечение, но все още не са включени в програма за последваща грижа (UPT).[12] Особено важни предпоставки за планирано имплантиране са доброто управление на биофилма и предварителното пародонтално лечение.

Правилна имплантация

Имплантацията и имплантното възстановяване се извършват съгласно стандартни хирургични и протетични протоколи. Налични са високоефективни имплантологични апарати, комбинирани с хирургични обратни наконечници за поставяне на импланти. Необходими са големи количества охлаждаща течност при ниски обороти, за да се предотврати прегряването на костта.[13] След като имплантът е завит до крайното си положение, неговата евентуална стабилност може да бъде измерена безопасно и точно чрез използване на резонансен честотен анализ (RFA). Протоколът за натоварване, ориентиран към стойността на ISQ, предотвратява развитието на микро движение на импланта, като по този начин подобрява прогнозата.[14] Както е посочено в консенсусния документ, представен по време на EuroPerio, потенциалната роля на гореспоменатите биологични и биомеханични фактори за развитието на периимплантит все още се нуждаят от изясняване.[5]

Първо изследвайте със сонда, след това лекувайте

Имплантите и надстройките могат да бъдат успешно почистени с ултразвукови апарати и специални пластмасови накрайници
Фигура 3: Имплантите и надстройките могат да бъдат успешно почистени с ултразвукови апарати и специални пластмасови накрайници по време на постоперативната грижа или нехирургичната терапия.

Здравата периимплантна тъкан не показва признаци на зачервяване, подуване или кървене, нито пък секретира гной, когато се сондира.[5] Въз основа на консенсусния документ проф. Джовани Салви обяснява значението на редовното сондиране - за предпочитане с гъвкава сонда, тъй като компонентите на импланта често са склонни да възпрепятстват процедурата.[5] В случай на мукозит или първоначален периимплантит, първо трябва да се направи опит за нехирургично отстраняване на твърдите отлагания и биофилма. За тази цел трябва да се използва ултразвукова мощност и специални инструменти за защита на импланта (Фиг. 3; пиезо скалер Tigon + с накрайник 1I, W&H). В случай на липса на ремисия, честотата на последваща грижа трябва да бъде увеличена. Въпреки това все още не са налице конкретни препоръки, приложими в този контекст към отделните случаи.[15]

Според едно непубликувано проучване, представено от д-р Салви, поддържащата употреба на фотодинамична терапия или локалното прилагане на антибиотици не намалява значително кървенето при сондиране при пациенти с мукозит или първоначален периимплантит. Тази находка е подобна на тази при пародонтита и според систематичен преглед се отнася и за субгингивално въздушно полиране. Професор Стефан Ренверт заявява, че дали имплантът може да остане в позиция при периимплантит зависи от възможността за задържане на имплантно базираната протеза. Допълнителни фактори са общото здравословно състояние на пациента, както и финансовите му ресурси. Регенеративното лечение може да бъде показано с костни дефекти на 3 или 4 стени. Освен това, имплантът може да бъде отстранен атравматично с помощта на пиезохирургически инструменти.

Няма имплантология без пародонтология

По време на малък симпозиум, представен от австрийската дентална компания W&H, оралният хирург и пародонтолог д-р Карл-Лудвиг Акерман обясни, че не поставя импланти на засегнати пациенти без предварително лечение. Тази процедура се базира на дългогодишен опит и клинична стратегия, която се основава на т.нар. NIWOP – работен процес, което означава „няма имплантология без пародонтология”. Този работен процес, разработен въз основа на 11-ия семинар по EFP уъркшоп 8, беше потвърден по време на EuroPerio9. Председателят на EFP проф. Антон Скулиан, който ръководи симпозиума, заяви: „В наши дни се поставят голям брой импланти и пародонтитът се превръща в основен проблем. W&H е приела това и преследва правилната стратегия, следвайки принципа на NIWOP. ”

Библиография

  1. SSO SZ-G. Patent solution prevention https://www.sso.ch/fileadmin/upload_sso/3_Patienten/10_zahninfo/web_zahninfo_2_18_d.pdf.
  2. Papapanou PN, Sanz M, Buduneli N, Dietrich T, Feres M, Fine DH, et al. Periodontitis: Consensus report of workgroup 2 of the 2017 World Workshop on the Classification of Periodontal and Peri-Implant Diseases and Conditions. J Periodontol 2018;89 Suppl 1:S173-S182.
  3. Tonetti MS, Eickholz P, Loos BG, Papapanou P, van der Velden U, Armitage G, et al. Principles in prevention of periodontal diseases. Journal of Clinical Periodontology 2015;42:S5-S11.
  4. Smiley CJ, Tracy SL, Abt E, Michalowicz BS, John MT, Gunsolley J, et al. Evidence-based clinical practice guideline on the nonsurgical treatment of chronic periodontitis by means of scaling and root planing with or without adjuncts. J Am Dent Assoc 2015;146:525-535.
  5. Berglundh T, Armitage G, Araujo MG, Avila-Ortiz G, Blanco J, Camargo PM, et al. Peri-implant diseases and conditions: Consensus report of workgroup 4 of the 2017 World Workshop on the Classification of Periodontal and Peri-Implant Diseases and Conditions. J Periodontol 2018;89 Suppl 1:S313-S318.
  6. Schwarz F, Schmucker A, Becker J. Efficacy of alternative or adjunctive measures to conventional treatment of peri-implant mucositis and peri-implantitis: a systematic review and meta-analysis. Int J Impl Dent 2015;1.
  7. Salvi GE, Ramseier CA. Efficacy of patient-administered mechanical and/or chemical plaque control protocols in the management of peri-implant mucositis. A systematic review. Journal of Clinical Periodontology 2015;42:S187-S201.
  8. Tonetti MS, Chapple ILC, Jepsen S, Sanz M. Primary and secondary prevention of periodontal and peri-implant diseases. Journal of Clinical Periodontology 2015;42:S1-S4.
  9. Salvi GE, Zitzmann NU. The Effects of Anti-infective Preventive Measures on the Occurrence of Biologic Implant Complications and Implant Loss: A Systematic Review. The International journal of oral & maxillofacial implants 2014;29 Suppl:292-307.
  10. Ziebolz D, Klipp S, Schmalz G, Schmickler J, Rinke S, Kottmann T, et al. Comparison of different maintenance strategies within supportive implant therapy for prevention of peri-implant inflammation during the first year after implant restoration. A randomized, dental hygiene practice-based multicenter study. Am J Dent 2017;30:190-196.
  11. Veitz-Keenan A, Keenan JR. Implant outcomes poorer in patients with history of periodontal disease. Evidence-based dentistry 2017;18:5.
  12. Tan WC, Ong MM, Lang NP. Influence of maintenance care in periodontally susceptible and non-susceptible subjects following implant therapy. Clin Oral Implants Res 2017;28:491-494.
  13. Trisi P, Berardini M, Falco A, Podaliri Vulpiani M, Perfetti G. Insufficient irrigation induces peri-implant bone resorption: an in vivo histologic analysis in sheep. Clin Oral Implants Res 2014;25:696-701.
  14. Lages FS, Douglas-de Oliveira DW, Costa FO. Relationship between implant stability measurements obtained by insertion torque and resonance frequency analysis: A systematic review. Clin Implant Dent Relat Res 2018;20:26-33.
  15. Jepsen S, Berglundh T, Genco R, Aass AM, Demirel K, Derks J, et al. Primary prevention of peri-implantitis: managing peri-implant mucositis. J Clin Periodontol 2015;42 Suppl 16:S152-157.