Не открихте каквото търсите?

Помогна ли ви тази информация?
Помогнете ни да подобрим нашето обслужване.

Често задавани въпроси

Често задавани въпроси за W&H продукти и полезни описания на тема хигиена и поддръжка.

Куплунги

Аксесоари

Хирургични наконечници с режещи триони

Измерване стабилността на импланта

  • Osstell IDx (3)
    • Какво означава ISQ?
      Абревизтурата ISQ означава коефициент на стабилност на импланта (Implant Stability Quotient). Това е стойност между 1 и 100 и дава поглед на хирурга за стабилността на импланта след неговото поставяне. С ISQ стойностите, хирургът може да наблюдава остеоинтеграцията.
    • Откъде мога да си купя SmartPeg-ове?
      Моля, свържете се с Вашия W&H партньор.
      Продажбата на SmartPeg-ове ще бъде определена за всяка страна.
      Хирургът ще получи 5 безплатни SmartPeg-а. Ще бъде предоставен ваучер при доставката на продукта.
    • Доказана ли е научно ISQ технологията?
      Osstell ISQ технологията е доказана от над 1400 научни изследвания. Тези изследвания показаха, че торгът и ISQ си взаимодействат.
  • Osstell Beacon (3)
    • Какво означава ISQ?
      Абревизтурата ISQ означава коефициент на стабилност на импланта (Implant Stability Quotient). Това е стойност между 1 и 100 и дава поглед на хирурга за стабилността на импланта след неговото поставяне. С ISQ стойностите, хирургът може да наблюдава остеоинтеграцията.
    • Откъде мога да си купя SmartPeg-ове?
      Моля, свържете се с Вашия W&H партньор.
      Продажбата на SmartPeg-ове ще бъде определена за всяка страна.
      Хирургът ще получи 5 безплатни SmartPeg-а. Ще бъде предоставен ваучер при доставката на продукта.
    • Доказана ли е научно ISQ технологията?
      Osstell ISQ технологията е доказана от над 1400 научни изследвания. Тези изследвания показаха, че торгът и ISQ си взаимодействат.

Въздушен скалер

Електрически микромотори

Интраосална анестезия

  • Anesto (26)
    • Може ли системата за интраосална анестезия Anesto да се стерилизира?
      Да, може да бъде стерилизарана в съответствие с признатите стандарти, като преди това може да бъде и термодезинфекцирана.
    • Анестетикът се връща обратно от дълбочината на тъканта по хода на иглата.
      При много тънка лигавица още в мукозния слой се получава разширяване на перфорационния отвор. Още в инфилтрационната фаза при прекалено увеличаване на инжекционното налягане може да се стигне до обратно връщане на анестетик. Различна е ситуацията в спонгиозата; и тук при прекалено увеличаване на инжекционното налягане може да се получи обратно връщане. Моля, не бързайте! Скоростта на резорбция в тъканите е само няколко капки в минута. Помнете, че анестетикът е медикамент и е слабо алкален. Дори само химичният аспект, свързан с прекалено висока концентрация, може да доведе до локални увреждания на тъканите, ако количеството за кратко време е прекалено голямо. Това обаче не е индивидуална особеност на Anesto. Чуството за предпазливо прилагане е необходимо при всички анестезиологични процедури. Ако иглата не е центрирана, съотв. не е завита стабилно на адаптора, тя вибрира и перфорацията става по-голяма. Рефлуксът е гарантиран! Инжекционната игла винаги трябва да е здраво и стабилно завита на адаптора на иглата.
    • Анемия при адреналин в спонгиозата?
      Адреналин в концентрация 1:100 000 има оптимално вазоконстрикторно действие. Самата спонгиоза е добре кръвоснабдена, не на последно място поради наличието на костномозъчни структури.
    • Какво влияние оказва скоростта на иглата?
      Ако иглата перфорира с прекалено ниска скорост, в силно спонгиозна област се стига до неправилен перфорационен отвор, т.е. отворът се разширява. От друга страна, при прекалено слабо въртене спонгиозата се компресира. Обратно – високата скорост “разкъсва” неравномерно спонгиозата, по този начин се получава ограничена или въобще липса на компресия. За да се избегне това, в практиката е важно точно да се следват съответните указания в наръчника и манипулационния протокол: Спрялата инжекционна игла се въвежда в зависимост от избраните техники за достъп в посока периост/кост, докато се получи контакт с костта. Упражнете само леко усилие за проникване и веднага натиснете педала за управление докрай, за да достигнете веднага предварително зададените обороти (15 000 – 25 000 об/мин)! Иглата сама си пробива път през костта. Без плавен старт! В противен случай съществува повишена опасност от запушване на иглата и разкъсване на гингивата чрез ротиращите контактни повърхнини. Забележка: Отворът в кортикалиса центрира иглата. Процесът на пробиване трябва да приключи за максимум 3 секунди. Не би трябвало да има разширена перфорация или такава с неправилна форма.
    • Трябва ли да се усеща инжекционното налягане и каква скорост на инжектиране трябва да се прилага?
      Инжекционното налягане трябва да се осигури чрез бавни движения на помпения лост в рамките на няколко минути. Така анестетикът се влива по-добре и не се стига до централни ефекти, например повишаване на пулса. Ако се инжектира прекалено голямо количество или в неподходяща област, анестетикът незабавно се връща обратно. Инжектирайте анестетика в спонгиозата бавно, чрез многократно внимателно натискане на дозиращия лост. Препоръчват се минимум 10 секунди за инжекционно впръскване. Планирайте общо 2 – 3 минути за тази манипулационна стъпка. Тъй като скоростта на резорбиране е приблизително 1 капка/секунда, първите инжекционни впръсквания трябва да се прилагат много бавно. Прекалено високото налягане при инжектиране и прекалено високата концентрация на инжектираното вещество крие опасност от разкъсвания и некроза на тъканите.
    • Анестетикът не може да бъде инжектиран, иглата е запушена. Какво трябва да се направи? Как да се избегне запушване на иглата?
      При опит за перфорация на костта без ротация или при работа с ниски обороти може да доведе до запушване на канюлата с кръв и частици от кост. Затова трябва да се избягва прекалено бавното завъртане или прекалено силния натиск в първите секунди на прилагането. От друга страна, този проблем може да е в следствие на механична промяна на върха на иглата. При работа с Anesto са се наблюдавали огъвания от 0 до 360°, което означава значително ограничаване на лумена при върха на иглата. Ако е необходим по-голям натиск върху дозиращия лост или той не може да бъде натиснат, иглата за интраосална анестезия е запушена и инжектирането е невъзможно. Свалете инжекционната игла от адаптора за затягане на иглата, заменете я с нова и повторете процедурата. Аргументът срещу използването на първоначалния перфорационен отвор е само, че той трябва да бъде намерен отново. Преди обаче дълго да търсите или да разширите старата перфорация е по-добре да осигурите нов достъп.
    • Необходимо ли е да се използва нова канюла за всеки пациент?
      Инжекционните канюли са продукти за еднократна употреба. От една страна поради опасността от инфекция. От друга страна, поради настъпващите промени в иглата, второ пробиване не е възможно.
    • Могат ли да се използват стандартни игли? Каква е разликата при инжекционни игли за интраосална анестезия?
      Обикновената канюла от търговската мрежа не е съобразена с перфорацията на кости. Специално разработената за тази система игла има специално скосяване и определено съотношение между дължината и диаметъра, за да може да издържа на ротационните сили. След клинична употреба канюлите могат да получат деформации до 360°.
    • Трябва ли за всяко ново място на инжектиране да се използва нова канюла?
      Поради опасността от рефлукс напр. на бактерии или кръвни частици при изтегляне на канюлата, винаги трябва да се използва нова, неупотребявана карпула. Иглата се деформира и при повторна употреба може да се запуши или счупи. По наша препоръка производителят на Anesto е включил повече защитни капачки и адаптори в комплекта. В случаите, когато е необходимо да се инжектира многократно, това може да стане бързо и безпроблемно с вече подготвен втори комплект.
    • Счупена игла.
      Тази ситуация не е безопасна, особено тогава, когато иглата вече е проникнала дълбоко в кортикалиса. Всички случаи, които са ми известни, са настъпили при преминаването през кортикалиса и поради това изваждането е ставало лесно с помощта на пинцета. Внезапно изчезване на иглата в лигавицата изисква ориентиране в три измерения с помощта на референтно тяло. Самостоятелно изработени по стандарт CPGM модели на захапката с референтна метална сфера (с определен диаметър) и направени ренгенографии на две нива, позволяват ориентиране и целенасочен подход при процеса на отстраняване.
    • Възможност за аспирация при работа с наконечника Anesto.
      Инжектирайте в спонгиозата като съблюдавате техниката за приложение. Малко вероятно е да засегнете по-голям съд (напр. N.alveolaris inferior). Моля, прочетете още веднъж клиничния наръчник, в който са описани местата на инжектиране.
    • Опасност от нараняване на съд.
      При правилен избор на място за инжектиране рядко бива засегнат нервно-съдовият сноп; по-често биват засегнати снабдяващи съдове, които са с малък лумен и са по-скоро безопасни. Добре кръвоснабдената спонгиоза веднага реагира на анестетика. По този начин не се очаква интензивно последващо кървене.
    • Опасност от нараняване на корени на зъби.
      Преди избор на място за инжектиране вземете под внимание формата на зъба, наклона му, след това зъбното покритие, за да избегнете нараняване на пародонталната тъкан или зъбните корени. В екстремен случай ще усетите голямо съпротивление. Най-късно в този момент трябва да последва точен оглед на мястото за инжектиране.
    • Ако е необходимо малко количество анестетик, трябва ли да сменя карпулата при тази система?
      При въпроса »Смяна на канюлата« вече ясно насочихме вниманието към опасността от инфекция. Дори да се абстрахираме от това, че анестетикът в цял свят е на цена между 18 до 50 цента/€ за канюла, съществува опасност при изтеглянето в субстанцията да попаднат кръв и бактерии. Проучванията показват, че в момента на изваждане на иглата от гумената тапа на карпулата може да се получи вакуум, който да може да засмуче в карпулата части от намиращия се в иглата материал (Източник: Walter Graef в “Aktuelle Aspekte der Lokalanaesthesie”, септември 1984. Издател: Фирма Hoechst. Автори Prof Dr.Dr. Walter Hoffmann- Axthelm Freiburg im Breisgau, стр. 147).
    • Могат ли микроорганизми от повърхността да навлязат в тъканта?
      Предоперативната профилактика е процес, който заслужава да бъде разгледан не само от икономическа гледна точка, но и защото този етап води до по-добри предоперативни хигиенни условия заедно със стандартното предоперативно използване на Chlorhexamed 0,1 или 0,2%, което само по себе си осигурява намаляване на микроорганизмите с фактор 5000. Предоперативно не е възможно да се създадат напълно стерилни условия в устната кухина. Известни са две възможности за отговорен контрол на риска при интраорална интервенция. Първата е локално намаляване на броя на микроорганизмите чрез профилактична промивка на устната кухина преди интервенцията за 2 – 3 минути с 0,1 или 0,2 % разтвор на Chlorhexamed. Втората възможност се използва за системно намаляване на броя на микроорганизмите чрез подаване на еднократна доза антибиотик за цялото тяло. Тази препоръка се отнася преди всичко за хирургични интервенции в устната кухина. Нормалните терапевтични, протетични и ендодонтски интервенции не се нуждаят от тези допълнителни превантивни мерки. Интралигаментарната анестезия, инфилтрационната и проводната анестезия също не изискват някакви специални предпазни мерки. Ако разгледаме актуална литература по темата, ще видим, че рискът от инфекция след интраорално инжектиране при нормална имунна система по-скоро се смята за ограничен. Единственото изключение са пациенти с предписана от интернист наложителна профилактика на ендокардита. (Kneist E. Plaquekontrolle mit Chlorhexidin ZWR – Das Deutsche Zahnaerzteblatt 2011; 120 (4) стр. 156 – 167).
    • Проникването през кортикалиса болезнено ли е и има ли болка при инжектиране на анестетика?
      Не, проникването, т.е. пробиването на кортикалиса не е болезнено. Ако анестетикът се подава внимателно чрез изпомващия механизъм, тази процедура е напълно безболезнена. Подаване на твърде големи дози анестетик може да доведе до рефлукс на анестетика, тъй като тъканта не е в състояние да го резорбира.
    • Може ли интраосалната анестезия да се прилага във всяка област на костта или според Вас има проблемни зони?
      Не бива да забравяме, че потискането на чувствителността се прилага само при нервните структури или в областта на рецепторите. Тук става дума за зона на периоста с голяма плътност на рецепторите и дезмодонтални структури, богати на нервни окончания. Например кортикалисът не е инервиран, тук не може да се регистрира болка, следователно не е необходимо потискане на болката. Инжектирането трябва да се осъществява в преходните зони в областта на средната долна коренова трета. Тук кореновите структури се стесняват и все още разполагаме с достатъчно разстояние до проблемните от анатомична гледна точка структури, напр. N. alveolaris inferior и Sinus maxillaris. Областта между долните премолари може да бъде разглеждана като относително противопоказна, тъй като тук могат да бъдат засегнати съдове, което да доведе до образуване на болезнени хематоми.
    • Известно е, че всеки от анестезиращите методи може в известен процент да не подейства. Какъв е този процент при използване на Anesto?
      В периода от февруари 2010 до януари 2011, след първоначално разяснение, проведохме анкета сред 532 пациенти по въпроса дали биха се подложили на анестезия с Anesto. След манипулацията пожелахме да научим как е подействало десенсибилизирането според тях. Пациентите бяха избрани на случаен принцип, участието в това проучване беше доброволно. Така че нямаше предварителен избор на зони за инжектиране, пол, възрастово разпределение или диагноза. 478 от случаите бяха анализирани и се наблюдава 97% успеваемост.
    • Постоперативни странични ефекти (чувство на изтръпване на езика и устните, парестензия, последващо кървене).
      До момента не е съобщавано за отрицателни странични ефекти. Ако се съобразявате с противопоказанията, важно е да се спазват контраиндикациите и по този начин броят на докладваните странични ефекти остава малък. Придържайте се към указанията за приложение; дайте си време и не експериментирайте.
    • Съществува ли опасност от термонекроза при интраосалната анестезия? Обща опасност от некроза?
      При прекалено висока скорост (> 25 000 об/мин) или прекалено високо налягане може да се стигне до некроза на тъканите поради отделянето на топлина. Все пак този риск може да се сведе до минимум чрез интермитентна работа. Тъй като скоростта на резорбиране е приблизително 1 капка/секунда, инжектирането трябва да се осъществява много бавно. Прекалено високото налягане при инжектиране и прекалено висока концентрация на инжектираното вещество крие опасност от разкъсвания и некроза на тъканите.
    • Непълна анестезия.
      Естествено, класическият случай на неподдаване на анестезия се наблюдава също и при интраосалната анестезия, когато възпалението и свързаните с него промени в pH-стойностите са достатъчно големи.
    • Разкъсване на лигавицата.
      Разкъсванията на лигавицата зависят от нейните характеристики. Тънката лигавица се разтяга или се разкъсва по-лесно, отколкото дебелата лигавица. В допълнение, да се вземе под внимание и натоварването при или чрез ротация на иглата. Въртящият момент на иглата се противопоставя на неподвижността на съседните области на лигавицата. Затова, трябва да стартирате микромотора с най-малко 15 000 об/мин. и най-много 25 000 об/мин. При всякакви обстоятелства внимавайте да няма плавен старт – това означава, че лигавицата и кортикалисът трябва да бъдат пенетрирани още от самото начало с максимален въртящ момент. В противен случай възниква повишена опасност от запушване на иглата и разкъсване на гингивата. Вкарайте внимателно инжекционната игла през неподвижната лигавица и я поставете вертикално на костта.
    • Какво ни е необходимо за интраосалната анестезия?
      При интраосалната анестезия е необходимо да има наличие на достатъчно спонгиоза, за да може анестетикът да се разпространи до предназначеното място.
    • Възможно ли е и палатинално прилагане и има ли смисъл от него?
      Инжектирането винаги се извършва вестибуларно. Палатиналното прилагане се осъществява въз основа на лична преценка и е отговорност на лицето, което извършва лечението, но ние не го препоръчваме. При чувствителни към болка пациенти може допълнително да се приложи палатинално или лингвално повърхностен анестетик (геловете са особено ефективни), като така може да се избегне палатинална/ лингвална пенетрация. Небцето, особено при пациенти с тясно лице, има формата на готически свод, а ако е съчетано съответно с високо небце, определени области не могат да бъдат третирани с Anesto. В тези случаи се използва локална анестезия.
    • Знаем, че при екстракции на зъб с едно инжектиране трябва да се обезболят различни нервни структури. Да вземем например мандибуларната анестезия - при нея, при правилно поставена проводна анестезия, може да се очаква обезболяване на N. mandibularis и N. lingualis. Какво се случва при използване на Anesto?
      Интраосалната анестезия действа основно само на областта на интервениция на N. alveolaris inferior. За повлияване на областта на инервация на N. Lingualis препоръчвам използването на повърхностна анестезия. Въпреки, че това е отделна манипулация, тя предпазва от евентуални увреждания на нерва, които могат да възникнат при пряка пункция на нерва или прилагане на интраосалната анестезия в непосредствена близост на N. mandibularis или N. lingualis.
    • От наконечника изтича анестетик.
      Когато иглата е запушена (може да възникне и при усукване на иглата), при натиск върху лоста изтича анестетик от мястото, където иглата пробожда карпулата с анестетик. В следствие на това се забелязва отвън на наконечника изтичане на анестетик. Решението е: Да се провери проходимостта на иглата и при необходимост да се смени.

Препарати за почистване и дезинфекция

  • BePro (5)
    • Кои са основните аспекти, които трябва да се вземат предвид при избора на дезинфектант?
      Има три основни аспекта, които винаги трябва да се имат предвид при избора на дезинфектант. Желаната ефикасност, т.е. способността на продукта да действа при широк спектър от патогени. Очакваната ефективност, т.е. способността на продукта да достигне максималната си ефективност за възможно най-кратко време и, в случай на концентрирани продукти, с възможно най-ниска концентрация. И накрая необходимата съвместимост, т.е. възможността за използване на продукта без риск от повреда, унищожаване или обезсилване на действието му върху инструмента или повърхността, която ще се третира.
    • Всички дезинфектанти ли са еднакви?
      Дезинфектантите не са еднакви, има много различни видове въз основа на тяхната формула и активния(те) елемент(и), съдържащи се в тях.
    • Как да избера правилния дезинфектант за моята практика?
      В зависимост от категориите патогенни микроорганизми, при които е ефективен дезинфектантът, се разграничават различни степени на дезинфекция: висока, средна и ниска. За да се осигури пълна безопасност в практиката, както за пациентите, така и за персонала, трябва винаги да избирате дезинфектант, който осигурява високо ниво на дезинфекция.
    • Има ли патогени, които са по-устойчиви от микобактериите?
      Да, най-трудните за елиминиране патогени са спорите и прионите, за чието елиминиране е необходимо да се прибегне до стерилизация в автоклав.
    • Всички патогени еднакво ли са устойчиви на дезинфектанти?
      Не, патогените имат много различна резистентност в зависимост от съдържанието на дезинфектанта, който се използва за тяхното премахване. В обхвата на най-малко устойчивите патогени от капсулираните вируси до микобактериите, които са най-устойчиви, изискват високо ниво на дезинфекция, за да бъдат елиминирани.

Аксесоари

Прави и обратни наконечници