W&H Bulgaria
Въртящият момент разкрива само част от историята – ISQ показва цялата картина
При оценката на стабилността на импланта две величини доминират в дискусията: въртящият момент при поставяне и коефициентът на стабилност на импланта (ISQ).
Тази статия разглежда подбрани научни изследвания относно въртящия момент при поставяне на импланта и ISQ, за да изясни какво представлява всяко от тези измервания и по какво се различават по отношение на клиничната си значимост. Въртящият момент предоставя еднократна механична стойност в момента на поставянето на импланта, която отразява ротационното съпротивление, възникващо при неговото въвеждане в костта. Макар това измерване да е полезно и рутинно документирано, то се регистрира само веднъж и не може да бъде повторено по време на оздравителния период, което ограничава възможността му да проследява биологичния напредък.
От своя страна ISQ предлага обективно и многократно измерване на латералната стабилност, което позволява на клиницистите да проследяват промените в стабилността на импланта през целия оздравителен период. Тъй като въртящият момент и ISQ оценяват коренно различни аспекти на имплантната стабилност, разбирането как те се допълват взаимно подпомага по-увереното вземане на решения, особено при определяне на подходящия момент за натоварване.
Въртящ момент и ISQ: Две гледни точки
Въртящият момент отразява ротационното съпротивление, възникващо при поставянето на импланта и се влияе от фактори като костна плътност, дизайн на импланта и подготовка на остеотомията. Той се регистрира като еднократна механична стойност в момента на поставянето. Дори когато съвременните имплантологични мотори визуализират крива на въртящия момент, измерването остава интраоперативно и не може да бъде повторено впоследствие, поради което не предоставя информация за протичането на оздравителния процес във времето.
ISQ, за разлика от това, измерва латералната стабилност на интерфейса кост-имплант чрез анализ на резонансната честота (RFA). За разлика от въртящия момент, стойностите на ISQ могат да бъдат измервани многократно и са динамични. Те са свързани с устойчивостта на микродвижения и с напредъка на остеоинтеграция на импланта по време на оздравителния процес. Проследяването на тези промени във времето осигурява надеждна основа за определяне на момента, в който имплантът е достигнал достатъчна стабилност за безопасно натоварване.
Какво показват изследванията
- Първичната стабилност поставя основата, но не разказва цялата история
В редица проучвания върху животни е показано, че имплантите без първична стабилност не успяват да остеоинтегрират, докато стабилните импланти постигат до 81% костно-имплантен контакт след девет месеца [1]. Клиничните данни от над 2600 импланта обаче разкриват по-нюансирана картина: дори подвижни импланти (с нисък въртящ момент при поставяне) се интегрират успешно в 93,8% от случаите, в сравнение с 97,5% при неподвижните импланти. Това показва, че въртящият момент е полезен показател, но не е окончателният ориентир за успеха на лечението [2]. - ISQ проследява оздравяването, когато въртящият момент не може
Изследванията показват, че ISQ предоставя информация, която надхвърля възможностите на измерването само чрез въртящ момент: той отразява динамиката на оздравяването и дори влиянието на дизайна на импланта. В кучешкия модел коничните импланти показват значително по-високи стойности на ISQ при поставяне в сравнение с цилиндричните импланти, въпреки сходните стойности на въртящия момент, което подчертава, че ISQ отразява както конструктивни, така и биологични фактори [3]. Друго клинично проучване установява големи разлики във въртящия момент (33,3 ± 13,4 Ncm спрямо 17,1 ± 11,2 Ncm) между импланти, поставени в запазени алвеоларни гребени и такива, поставени в интактна кост, докато ISQ стойностите след 10 седмици са почти идентични (80,7 спрямо 76,4) [4]. - Нито въртящият момент, нито ISQ сами по себе си прогнозират преживяемостта на импланта
Систематичен преглед на 37 проучвания установява, че въпреки връзката между първичната и вторичната стабилност, нито въртящият момент при поставяне, нито ISQ могат самостоятелно да предвидят преживяемостта на импланта. Особено важно е, че много високите стойности на въртящия момент се свързват с повишен риск от маргинална костна загуба [5]. Заедно въртящият момент и ISQ предоставят допълваща се информация за механичната и биологичната стабилност. Използването им в комбинация подобрява предвидимостта на лечението и намалява риска от усложнения.
Клинична интерпретация
Резултатите от разгледаните проучвания водят до ясен извод: механичната и биологичната стабилност са две страни на една и съща монета. Въртящият момент предоставя моментна механична оценка при поставянето на импланта, докато ISQ осигурява възможност за многократно проследяване на биологичната интеграция по време на оздравителния процес, което е от съществено значение при определянето на подходящия момент за натоварване.
За клиницистите това означава, че ISQ предоставя практическа информация за вземане на решения относно времето за натоварване на импланта, превръщайки оценката на стабилността в непрекъснат процес на проследяване, а не в еднократна проверка.
Основни изводи от разгледаните проучвания
- Първичната стабилност е важна за предвидимостта на лечението, но имплантите, поставени с нисък въртящ момент също могат успешно да остеоинтегрират.
- ISQ отразява стабилността в различно измерение спрямо стойността на въртящия момент и може да се променя по време на оздравителния период, дори когато стойностите на въртящия момент при поставянето на импланта са сходни.
- Нито един от двата показателя самостоятелно не може да предвиди преживяемостта на импланта. ISQ предоставя многократни измервания на стабилността в подкрепа на клиничните решения, докато въртящият момент осигурява първоначалната механична оценка.
- Стабилността на импланта не се определя само от началното състояние, а се развива и променя през целия оздравителен период.
Допълнителна литература
- Lioubavina-Hack, N., N. P. Lang and T. Karring (2006). “Significance of primary stability for osseointegration of dental implants.” Clin Oral Implants Res 17(3): 244-250.
- Orenstein, I. H., D. P. Tarnow, H. F. Morris and S. Ochi (1998). “Factors affecting implant mobility at placement and integration of mobile implants at uncovering.” J Periodontol 69(12): 1404-1412.
- Ellis, R., S. Chen, H. Davies, W. Fitzgerald, J. Xu and I. Darby (2020). “Primary stability and healing outcomes of apically tapered and straight implants placed into fresh extraction sockets. A pre-clinical in vivo study.” Clin Oral Implants Res 31(8): 705-714.
- Ko, Y. C., K. T. Koo, L. Li, D. Lee, Y. M. Lee, Y. J. Seol, T. H. Kim and J. Lee (2025). “Clinical evaluation of implants placed within or beyond the boundaries of the alveolar ridge preservation: a retrospective case series with 10 weeks of observations in 28 patients.” J Periodontal Implant Sci 55(1): 50-61.
- Monje, A., A. Ravida, H. L. Wang, J. A. Helms and J. B. Brunski (2019). “Relationship Between Primary/Mechanical and Secondary/Biological Implant Stability.” Int J Oral Maxillofac Implants 34: s7-s23.
коментара