W&H Bulgaria
Установяването на атравматична екстракция на зъби
Първоначално публикувано в Dental Tribune Latin America
Осма глава от книгата "Cirugía piezoeléctrica. Generalidades y aplicaciones clínicas" подчертава нарастващото значение на атравматичната екстракция на зъби. Тази техника се е превърнала в ключова с широкото навлизане на терапията с дентални импланти, която зависи от правилната подготовка на алвеоларната кост за последваща протетична реставрация.
Екстракцията на зъб е хирургична процедура, която рутинно се извършва от повечето дентални практикуващи. Въпреки това, с появата на денталните импланти необходимостта от прецизно управление както на твърдите, така и на меките тъкани по време на екстракцията става все по-очевидна.1,2
След екстракцията настъпват множество структурни и размерни промени в останалите тъкани. Те се дължат основно на вертикалната и хоризонталната резорбция на крествалния алвеоларен костен сегмент. Паралелно с това се осъществява постепенна замяна на екстракционната алвеола от гранулационна тъкан, последвана от съединителна тъкан, временна костна тъкан и накрая — зряла, новообразувана кост.2,3
Атравматичната екстракция на зъб подпомага запазването както на меките, така и на твърдите тъкани, стимулира засилен биологичен отговор за костно формиране и създава по-благоприятна среда за имедиатно поставяне на имплант или за запазване на алвеоларния гребен.
След екстракцията хоризонталната костна загуба засяга приблизително 30% от букалната пластина и 10% от лингвалната пластина.3 Проучвания показват, че до 50% от букалната пластина може да бъде загубена в рамките на първата година.4 Тези размерни промени съответстват на намаления в ширина от 2,6 mm до 4,5 mm и във височина от 0,4 mm до 3,9 mm на нивото на гребена.5
Предшестващи състояния, като тънки букални костни пластини (< 1 mm), могат допълнително да утежнят ситуацията, водейки до постекстракционна костна загуба до 1.17 mm във височина и 2.67 mm в ширина. Обратно, при дебели букални пластини (> 1 mm) се наблюдава значително по-малка резорбция, със загуби приблизително 0.5 mm във височина и 1.17 mm в ширина.6 Освен това е докладвана по-голяма крествална резорбция след множествени екстракции в сравнение с единични екстракции.6
Атравматичната екстракция на зъб представлява прецизно отстраняване на зъба, насочено към минимизиране на ятрогенната травма, често свързана с конвенционалните методи за екстракция. Този подход съхранява както меките, така и твърдите тъкани, стимулира засилен биологичен отговор за костно формиране и запълване на алвеолата, намалява риска от постоперативна инфекция, запазва естествения контур на гингивалната тъкан, подобрява естетичния резултат на окончателната реставрация и осигурява по-благоприятна среда за имедиатно поставяне на имплант или за запазване на алвеоларния гребен.7
Когато е възможно, атравматичните екстракции на зъби се извършват чрез техники без отпрепариране на ламбо, като по този начин се подпомага оптималната костна регенерация чрез предотвратяване на инвагинацията на меките тъкани и намаляване на постоперативната гингивална рецесия. Хирургичните подходи без отпрепариране на ламбо бяха въведени поради своите потенциални биологични предимства, като ускорено заздравяване и най-важното — намаляване на костната резорбция, свързана със загубата на гингивална перфузия, когато меките тъкани се отделят от подлежащата кост.8 Тази техника е особено подходяща за пациенти с тънък гингивален биотип, при които тя спомага за предотвратяване на естетични усложнения.9
Множество консенсусни доклади са единодушни, че целостта на букалната костна пластина е ключовият определящ фактор за благоприятен естетичен резултат, особено във фронталния участък. 7,10-12
Традиционните техники за екстракция отстраняват зъба чрез ротационни движения и силна тракция, като по този начин разкъсват влакната на Шарпи от костния пакет. Това агресивно нарушаване на периодонталния лигамент и свързаните с него влакна води до неконтролирана травма в алвеоларната кухина, което предизвиква по-изразен колапс на съдовата мрежа и последваща резорбция в засегнатата област.13 За разлика от това, атравматичната пиезоелектрична техника позволява прецизно позициониране на накрайниците на нивото на гингивалния сулкус. Тези накрайници се придвижват между кореновата повърхност и стените на алвеоларната кухина на дълбочина до 10 mm, като улесняват селективното прекъсване само на най-апикалните влакна. Този подход осигурява щадяща екстракция и запазване на крествалната област, като по този начин значително намалява риска от костна резорбция.14
Освен добре документираните предимства при създаването на чисти и прецизни разрези, пиезо хирургията подобрява видимостта на оператора, особено при работа в близост до критични анатомични структури (напр. съдови или нервни снопове) и/или съседни зъби с компрометирана проксимална кост.15 Това подобрено контролиране спомага за предотвратяване на ятрогенни усложнения.16,17 Освен това техниката изисква минимален приложен натиск, като по този начин намалява генерирането на топлина в хирургичната област.18 Отстраняването на кост около зъба се характеризира със своя минимален и многопосочен характер — съществено предимство пред конвенционалните техники, които прилагат променливи и еднопосочни сили.11
При планиране на атравматична екстракция е от съществено значение да се вземат предвид ключови анатомични критерии като дължина на корена, брой корени и сложна морфология на корените, както и наличието на коронални остатъци, предходно ендодонтско лечение или анкилоза. В такива случаи е важно да се подчертае, че пиезоелектричните устройства предлагат широка гама от накрайници, които могат да бъдат избрани в съответствие със специфичната морфология и пространствена конфигурация на кореновата структура.14
Клинични приложения
След завършване на атравматичната екстракция на зъба ще бъде извършено или запазване на алвеоларния гребен, или имедиатно поставяне на имплант с едновременно регенеративно лечение, в зависимост от конкретния клиничен случай.
коментара