Назад към преглед
Доклади & Изследвания

Пиезохирургия: Опростена екстракция на трети молари

Първоначално публикувано в „Dental Tribune Latin America“

Екстракцията на трети молари е една от най-често срещаните хирургични процедури в денталната медицина. Както при повечето орални хирургични интервенции, тя изисква задълбочена клинична и рентгенологична оценка за изготвяне на оптимален лечебен план, което позволява намаляването и/или предотвратяването на следоперативни усложнения и увреждания.1

Пиезохирургията улеснява екстракцията на трети молари, като премахва необходимостта от използване на длета или ротационни инструменти по време на остеотомията, която осигурява хирургичен достъп до мъдреца. В тази статия са описани всички необходими етапи на процедурата.

Сложността на процедурата може да варира в зависимост от позицията, дълбочината и ъгъла на ретинирания зъб, както и от плътността на околната кост.² Една от най-важните и решаващи стъпки при екстракция е остеотомията, която се извършва с цел осигуряване на хирургичен достъп до зъба. За тази цел могат да бъдат използвани различни инструменти, като длета, чукчета или ротационни инструменти.3

Тези инструменти могат да бъдат силно инвазивни, което създава риск от увреждане на меките и твърдите тъкани и води до значителна възпалителна реакция. Постоперативните симптоми често включват болка, оток и ограничено отваряне на устата поради мускулен спазъм, причинен от манипулацията на челюстта.4

Преди да се пристъпи към отстраняването на трети молари, е необходимо да се извърши цялостна оценка, включваща точна диагноза, ясни индикации, противопоказания и рисковете, свързани с избраната техника.5,6

Основното показание за екстракция на трети молари е наличието на патология, пряко свързана със зъба, като например невъзстановим кариес, фрактури, кисти, тумори или, в някои случаи, нелечим перикоронит. Екстракцията може да бъде показана и при наличие на лезии, засягащи съседните зъби, като проксимални кариозни лезии, резорбция на корените или активно пародонтално заболяване. Освен това третите молари могат да бъдат отстранени, ако представляват пречка за планирано ортодонтско, протетично или комплексно хирургично лечение.7

След като диагнозата бъде потвърдена, при планирането на техниката за екстракция на трети молари трябва да се вземат предвид няколко фактора:

  • положението на зъба (вертикално, мезиоангуларно, дистоангуларно, хоризонтално или друго)
  • дълбочина и степен на ретенция
  • възпрепятствано пробиване, свързано с втория молар
  • морфология на корените (тъй като кривината на корените влияе върху траекторията на екстракцията)
  • близост до канала на долния алвеоларен нерв
  • наличие на съпътстващи патологични изменения
  • плътност на костта
  • структурна цялост на съседния втори молар

Повишаващите наконечници обикновено се използват за отстраняване на твърди тъкани около частично или напълно ретинирани трети молари. Морфологичните анализи показват, че ротационните инструменти водят до образуването на неравни костни повърхности и маргинална остеонекроза вследствие на високите температури, генерирани по време на отстраняването на костта.8

За разлика от тях, пиезоинструментите извършват микрометрични разрези, като отстраняват минимално количество кост и значително намаляват риска от маргинална термонекроза в сравнение с конвенционалните ротационни борчета.9 Микрометричните движения осигуряват по-голяма прецизност при рязане и по-добър тактилен контрол, като същевременно елиминират прекомерните вибрации, характерни за ротационните инструменти.10

Амплитудата на вибрациите варира от 60 до 200 µm в хоризонтална посока и от 20 до 60 µm във вертикална посока, което е значително по-малко в сравнение с осцилиращите микротриони. По този начин се осигурява извършването на високопрецизни и безопасни остеотомии. Освен това ултразвуковите вибрации, генерирани от инструмента, разбиват иригационната течност на много фини частици (феномен, известен като кавитационен ефект), което води до хемостатичен ефект и по този начин намалява кръвозагубата. Това осигурява ясна и безпрепятствена видимост на хирургичното поле.11,12

Jian Q. и сътр. 13 съобщават, че въпреки по-дългото оперативно време при пациентите, подложени на пиезохирургия, те са показали по-слабо изразено следоперативно възпаление. Това предполага, че пиезохирургията е обещаваща алтернатива за екстракция на ретинирани трети молари. Rullo и сътр.14 обаче свързват по-продължителните хирургични интервенции с повишена следоперативна болка, главно поради по-бавното микрометрично режещо действие на пиезоапарата.

Трябва да се отбележи, че следоперативната болка след екстракция на трети молари зависи и от редица други фактори, включително степента на отпрепариране на ламбото, тютюнопушенето, състоянието на оралната хигиена, възрастта на пациента, нивото на тревожност и анамнеза за перикоронит.


Клинични приложения

Точното локализиране на третия молар е от съществено значение. В допълнение към клиничната оценка, трябва да се използват рентгенологични методи като панорамна и периапикална рентгенография, както и томографски техники като конусно-лъчева компютърна томография (CBCT), за да се определят позицията на зъба, степента на ретенция и близостта му до съседни анатомични структури, изложени на риск (напр. долния алвеоларен нерв), с цел предотвратяване на ятрогенни увреждания (Фигура 1).

Фигура 1. Позиция на третия молар: Трети молар във вертикална позиция (а). Трети молар в мезиоангуларна позиция (б). Трети молар в хоризонтална позиция (в).

Процедурата започва с прилагане на блокада на долния алвеоларен нерв и неговите разклонения. След това се планира хирургичният достъп в зависимост от положението на третия молар, който ще бъде изваден. За учебни цели ще бъде описана екстракцията на молара, показан на фигура 1 (в):

Извършва се хоризонтален разрез в ретромоларната област, простиращ се дистално от втория молар. След това се оформя интрасулкуларен разрез, продължаващ мезиално по втория молар, който завършва с вертикален разрез на пълна дебелина до мукогингивалния преход (фигура 2).

Фигура 2. Схема на разреза за достъп до третия молар.
Фигура 3. Отпрепариране на мукопериостално ламбо с пълна дебелина за достъп до третия молар.
Фигура 4. Очертаване на зоната на остеотомията с помощта на прави и/или ъглови пиезонакрайници за костна хирургия (например моделите B1, B2R или B2L на W&H) на оклузално ниво. Фронтален изглед (а). Оклузален изглед (б).
Фигура 5. Фрактуриране и отстраняване на костния фрагмент от короналната оклузална област.
Фигура 6. Очертаване и разрязване на зоната на остеотомията на букално ниво с помощта на прави и/или ъглови пиезонакрайници за костна хирургия (напр. B1, B2R или B2L на W&H).
Фигура 7. Отстраняване на букалния костен фрагмент.
Фигура 8. Одонтосекция с помощта на повишаващ наконечник и/или пиезонакрайник за костна хирургия (напр. B6 или B7 на W&H). Последващо разширяване на перикоронарното пространство с накрайник EX1 или EX2 (W&H) с цел улесняване на екстракцията на зъба.
Фигура 9. Отстраняване на короналната част на третия молар.
Фигура 10. Мезиална тракция на останалия зъбен фрагмент с помощта на прави елеватори.
Фигура 11. Отстраняване на остатъчния коренов фрагмент на третия молар.
Фигура 12. Отстраняване на перикоронарната тъкан и оглед на оперативното поле след екстракцията.
Фигура 13. Репозициониране и зашиване на ламбото.

Клиничен случай: Екстракция на ретиниран трети молар

34-годишна пациентка се представя с оплаквания от дискомфорт в областта на зъб 38. Клиничният преглед установява локализирано подуване и болезненост при палпация. Отчетени са леко ограничено отваряне на устата и едностранна крепитация в дясната темпоромандибуларна става (ТМС), която е асимптоматична при движения на отваряне и затваряне на устата. Рентгенологичното изследване потвърждава наличието на ретиниран трети молар с възможно дистално засягане на зъб 37. Зъб 38 е класифициран като клас IIIC по Pell и Gregory (1933) и е в мезиоангуларна позиция според класификацията на Winter (1926), с видимо непълно формиране на корените.

Фигура 14. Предоперативна рентгенография, показваща ретиниран трети молар в долната челюст.
Фигура 15. Клиничен изглед на ретинирания зъб 38 (а). Вестибуларен и дистален интрасулкуларен разрез с вертикален разрез мезиално от зъб 37 (b). Хоризонтален разрез дистално от зъб 37, извършен с режещ накрайник на електрохирургичния апарат (c).
Фигура 16. Каутеризация с помощта на коагулационния накрайник на електрохирургичния апарат (а). Отделяне на ламбо (b). Остеотомия, извършена с пиезо-режещ накрайник B6 за апарата W&H Piezomed (c).
Фигура 17. Остеотомия с режещ накрайник B6 на апарата W&H Piezomed (а, b). Очертаване на границите на костния фрагмент, подлежащ на остеотомия (c).
Фигура 18. Завършване на остеотомията на първия костен фрагмент с помощта на накрайник B6 (W&H) (а, b, c).
Фигура 19. Отстраняване на първия костен фрагмент (а, b). Отстраняване на втория костен блок с накрайник B6 (c).
Фигура 20. Отстраняване на втория костен фрагмент (а). Разширяване на костния прозорец с накрайник B6 (b).
Фигура 21. Разширяване на костния прозорец с накрайник B6 (W&H) (а). Отстраняване на остатъчната мека тъкан с помощта на режещо-коагулиращ накрайник на електрохирургичния апарат (b). Оголване на клиничната корона на зъб 38 (c).
Фигура 22. Разширяване на дисталния костен прозорец (а). Дистално изместване на зъб 38 с помощта на конвенционален прав елеватор (b).
Фигура 23. Луксация на зъб 38 с помощта на конвенционален прав елеватор (а). Екстракция на зъб 38 (b).
Фигура 24. Екстракция на зъб 38 (а). Екстракционна алвеола на зъб 38 (b).
Фигура 25. Зъб 38, заснет от различни ъгли, показващ изкривяване на корена (a, b, c).
Фигура 26. Репозициониране на ламбото и зашиване с конци от полигликолова киселина (а, b).

Заключение

Пиезохирургичният апарат, който използва микрометрично рязане за предотвратяване на увреждането на тъканите, значително намалява риска от маргинална термонекроза при екстракция на трети молари в сравнение с конвенционалните ротационни инструменти.


За Д-р Хосе Карлос Росас Диас

Д-р Хосе Карлос Росас Диас, бивш директор на Факултета по дентална медицина в Частния университет „Сан Хуан Баутиста“ (UPSJB) в Лима, Перу, притежава магистърска степен по дентална медицина и работи като изследовател в UPSJB. Той е специалист по комплексна орална рехабилитация, имплантология и пародонтология.

Д-р Хосе Карлос Росас Диас

Специална поредица: Пиезохирургия
Кликнете тук, за да прочетете статията

Поредицата от статии за пиезохирургия се основава на книгата „Cirugía piezoeléctrica. Generalidades y aplicaciones“ от Карлос Росас и сътрудници, посветена на тази технология.

Книгата, написана в съавторство с Jerson Palomino Zorrilla, Karla Díaz Cavero и María Eugenia Guerrero Acevedo от Университет Privada San Juan Bautista в Лима, Перу, представя най-актуалните научни доказателства в подкрепа на клиничната стойност на различни пиезоелектрични процедури, демонстрирайки тяхната практическа приложимост в денталната практика чрез публикуването на множество клинични случаи.


Книгата „Cirugía piezoeléctrica. Generalidades y aplicaciones clínicas“ обяснява основните принципи на тази технология и демонстрира нейната практическа приложимост в денталната клинична практика чрез подробни клинични случаи.

Източници

  1. Lui JN, Khin MM, Krishnaswamy G, et al. Prognostic factors relating to the outcome of endodontic microsurgery. J Endod. 2014;40(8):1071-1076.
  2. Kerekes K, Tronstad L. Long-term results of endodontic treatment performed with a standardized technique. J Endod. 1979;5(3):83-90.
  3. Lieblich SE. Endodontic surgery. Dent Clin North Am. 2012;56(1):121-ix.
  4. Walton RE, Ardjmand K. Histological evaluation of the presence of bacteria in induced periapical lesions in monkeys. J Endod.1992;18(5):216-27.
  5. Tronstad L, Barnett F, Cervone F. Periapical bacterial plaque in teeth with refractory to endodontic treatment. Endod Dent Traumatol. 1990;6(2):73-7.
  6. Jepsen K, Schneider E, Dommisch H, et al. Management of a Central Incisor with Horizontal Root Fracture for Esthetic and Functional Rehabilitation. Int J Periodontics Restorative Dent. 2016;36(1):65-73.
  7. Brito-Junior M, Faria-e-Silva AL, Quintino AC, et al. Orthograde retreatment failure with extruded MTA apical plug in a large periradicular lesion followed by surgical intervention: case report. Gen Dent. 2012;60(2):96-100.
  8. Szalma J, Soós B, Krajczár K, et al. Piezosurgical management of sealer extrusion-associated mental nerve anaesthesia: A case report. Aust Endod J. 2019;45(2):274-280.
  9. Kang M, In Jung H, Song M, et al. Outcome of nonsurgical retreatment and endodontic microsurgery: a meta-analysis. Clin Oral Investig. 2015;19(3):569-582.
  10. Abella F, de Ribot J, Doria G, et al. Applications of piezoelectric surgery in endodontic surgery: a literature review. J Endod. 2014;40(3):325-332.
  11. Kim S, Kratchman S. Modern endodontic surgery concepts and practice: a review. J Endod. 2006;32(7):601-23.
  12. Song M, Nam T, Shin SJ, Kim E. Comparison of clinical outcomes of endodontic microsurgery: 1 year versus long-term follow-up. J Endod. 2014;40(4):490-494.
  13. Lofthag-Hansen S, Huumonen S, Gröndahl K, et al. Limited cone-beam CT and intraoral radiography for the diagnosis of periapical pathology. Oral Surg Oral Med Oral Pathol Oral Radiol Endod. 2007;103(1): 114-9.
  14. Strbac GD, Schnappauf A, Giannis K, et al. Guided Modern Endodontic Surgery: A Novel Approach for Guided Osteotomy and Root Resection. J Endod. 2017;43(3):496-501.
  15. Moreno-Rabié C, Torres A, Lambrechts P, et al. Clinical applications, accuracy and limitations of guided endodontics: a systematic review. Int Endod J. 2020;53(2):214-231.
  16. Kocyigit ID, Atil F, Alp YE, et al. Piezosurgery versus conventional surgery in radicular cyst enucleation. J Craniofac Surg. 2012; 23(6):1805-8.
  17. Hirsch V, Kohli MR, Kim S. Apicoectomy of maxillary anterior teeth through a piezoelectric bony-window osteotomy: two case reports introducing a new technique to preserve cortical bone. Restor Dent Endod. 2016;41(4):310-315.
  18. Gagliani M, Taschieri S, Molinari R. Ultrasonic root-end preparation: influence of cutting angle on the apical seal. J Endod. 1998;24(11):726-30.
  19. Rubinstein RA, Kim S. Short-term observation of the results of endodontic surgery with the use of surgical operation microscope and Super-EBA as root end filling material. J Endod. 1999;25(1):43-8.
  20. Del Fabbro M, Tsesis I, Rosano G, et al. Scanning electron microscopic analysis of the integrity of the root-end surface after root-end management using piezoelectric device: a cadaveric study. J Endod. 2010;36(10):1693-7.
  21. Tsesis I, Rosen E, Taschieri S, et al. Outcomes of surgical endodontic treatment performed by a modern technique: an updated meta-analysis of the literature. J Endod. 2013;39(3):332-9.
  22. Bastien AV, Adnot J, Moizan H, et al. Secondary surgical decompression of the inferior alveolar nerve after overfilling of endodontic sealer into the mandibular canal: Case report and literature review. J Stomatol Oral Maxillofac Surg. 2017;118(6):389-392.

коментара